Зимно бърне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зимно бърне
♂ Зимно бърне
Зимно бърне
♀ Зимно бърне
Зимно бърне
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
род:Патици (Anas)
вид:Зимно бърне (A. crecca)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
Зимно бърне в Общомедия
[ редактиране ]

Зимното бърне[2] (Anas crecca) е птица, един от по-дребните представители на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Най-дребната патица, изглеждаща почти като бекасова птица в полет, с тесни, заострени криле и къса шия. Дължината на тялото е около 30-38 cm, размаха на крилете около 58 cm и тежи около 200-450 g. Излита от водата лесно, издига се бързо и стръмно нагоре, лети в гъсто, компактно ято, с бърз и стремителен полет като често завива и сменя посоката на полета. Отдалеч в полет изглежда тъмно на цвят, с къса широка бяла ивица отгоре, по средата на крилото (и при двата пола). Крилното огледало е лъскавозе лено. Мъжкият в брачно оперение има кестенява глава, със зелени страни, като зеленото е оградено с тънка жълта ивица. Страните на подопашието са светложълти, оградени с черно, забелязващи се отдалеч. Надлъжно по сивото тяло има хоризонтална бяла ивица. Женската е кафява с надлъжни тъмни резки и петна. Плуващите птици приличат на женското лятно бърне, но се отличават по: дребните размери; малкия клюн, често с малко оранжево в основата; сравнително тъмната презочна ивица и липсата на тъмна ивица върху бузите, поради което главата изглежда доста едноцветна; страничното светло петно в основата на опашката; подбрадието и гърлото не са така ясно жълтеникавобели. В полет сигурен отличителен белег е оцветяването на крилете; коремът има в центъра светло петно с неясни граници; подкрилията в средата са бели, а краищата им са тъмни. Мъжките птици в извънбрачно оперение и младите много приличат на женските, но младите са с общо взето по-тъмно оперение и хълбоците им са на райета (възрастните женски имат по-фин люспест рисунък).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди практически в цяла Европа (включително България) и Азия. Зимува в Африка, южните части на Азия. Обитава гъсто обрасли крайбрежни участъци.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се със смесена храна. Извършва сезонни миграции.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Снася от 5 до 15 яйца, които мъти само женската около 23 дни. За малките се грижи само женската, които подобно на другите Патици се излюпват достатъчно развити за да се придвижват и хранят сами.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките имат ясен звънлив писък „прим, прим“, който може да се сбърка само с този на шилоопашатата патица, но е по-висок. Женските квакат слабо, високо, с носов глас „пийт-пат-пат“, като първият тон е висок, а след това постепенно заглъхва.

На територията на България е ловен обект.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anas crecca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.