Зубърът, наричан още и Европейски бизон, е едър бозайник от разред Чифтокопитни. Съществували са три подвида зубри:
-Беловежки зубър
-Унгарски зубър (изчезнал)
-Кавказки зубър (изчезнал)
Физически xареактеристики
- Мъжки
- Маса—500-1000 и повече кг.
- Височина на холката—170-200 cm
- Дължина на тялото—около 2,5-3 m
- Женски
- Маса—350-500 кг.
- Височина на холката—160-190 cm
Размножаване
Изчезване- Зубърът изчезва масово от Западна Европа до края на 11 век с изключение на Ардените, където те оцеляват до 14 век. Последният зубър в Молдова е убит през 1762 г., а през 1790 г. — в Трансилвания.
Зубърът по закон е бил собственост на полските крале, литовските князе и руските царе. Крал Сигизмунд I въвежда смъртно наказание за убиването на зубъри в средата на 16 век. Последният див зубър в Полша е убит през 1919 г., а последният див зубър в света е убит в Кавказ от бракониери през 1927 г.. До тази година са останали по-малко от 50 индивида, всичките от които в зоопаркове.
Зубърите са пуснати в диви места през 1951 г. и операцията има успех. Те живеят в резервати близо до Беловежката гора в Полша и Беларус. Срещат се стада в Полша, Литва, Беларус, Украйна, Русия и Киргизстан. Зоологическите паркове в 30 страни също притежават няколко индивиди. През 2000 г. са налице 3000 индивида от вида Зубър, като всичките са потомци на 12 индивида. Поради ограниченият генетичен фонд, те са смятани за много уязвими спрямо болести като шап.
Правени са опити да се създадат малки популации на зубъри в България, но не всички са успешни. В момента в ловното стопанство "Воден" в Разградско се развъждат зубри. До 1990 г. броят им е 160, но в момента са останали само около 50. По данни от 2012 г. в България има 25 зубъра.
Световният съюз за защита на природата класифицира зубъра като застрашен вид през 1996 г.